Проф. д.т.н. Стефан Илиев /1928 - 2021/, РОСТИ ЕООД
Външната мълниезащита е задължителна за изграждане към всеки обект - сграда, външни съоръжения и открити пространства с жилищно, обществено и производствено предназначение.
Действащи понастоящем норми в България
- НАРЕДБА Nº8 с приложимост от 18.04.2005 г. Тя регламентира използването на мълниеприемници (МП) с изпреварващо действие (т.н. активни МП).
- БДС EN 62305, 1-4:2006. Това са европейските норми (EN 62305, 1-4:2006), приети през 2006 г. от България, на английски език, без официален превод на български език, за сега. Съгласно тези норми мълниезащитата се изгражда от: обикновени МП (прът, включително свободностоящи стълбове - мачти), мрежов МП и опънат проводник. Не се предвижда използването на активни МП.
С приемането на Европейските норми България трябва, най-късно до 01.02.2009 г. да хармонизира и отстрани противоречията на националните спрямо Европейските норми.
Факти, имащи значение към проблема мълниезащита
- Интернационалната Електрическа Комисия (IEC), която оценява и обобщава световните изследвания и опит, приема през 2006 г. стандарт за мълниезащита IEC 62305, 1-4:2006.
- Европейският Комитет за електротехнически норми CENELEC, без да прави каквито и да е промени в IEC 62305, 1-4:2006, приема тези норми (стандарти) като Европейски норми EN 62305, 1-4:2006 на 01.02.2006 на три официани езика: немски (Europäische Norm), английски (European Standart) и френски (Norme europeenn).
CENELEC включва следните национални електротехнически комитети: Белгия, Дания, Германия, Англия, Финландия, Франция, Гърция, Ирландия, Исландия, Италия, Естония, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Норвегия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Швеция, Швейцария, Словакия, Словения, Испания, Чехия, Унгария, Великобритания и Кипър.
- Американските норми NFPA за мълниезащитни системи не признават предимства на активните пред обикновените МП.
- Обобщеният практически резултат от международните лабораторни и в реални условия изследвания е, че активните МП действат само като обикновени МП и нямат претенции за по-голям защитен обем.
Обобщение
Изложените данни отразяват оценката и решенията на световно водещи, авторитетни институции за нормативното регулиране на мълниезащитните проблеми.
Некоректно е търсенето на обосновка за различие в тълкуванието на международно приетата равнозначност за "норма" и "стандарт".
Хармонизиране на националните ни норми (стандарти) трябва да стане реалност преди крайния срок 01.02.2009 г. Инициативата е в Българския Институт за Стандартизация и съответно отговорното министерство.
Отговорността за избор на мълниеприемници не следва да се решава на ниво проектантски и строителни фирми.
